Генерал Никола Жеков: Моралното падение е по-страшно и от най-големите ужаси на войната
Следвайте " Гласове " в
Генерал Никола Жеков против Ерих Мария Ремарк – рецензия за същността на войната
Гибелно е да се отхвърля войната поради нейните ужаси: такова положение на духовете е още по-голяма премия за враговете и рискова за бъдещето на народа. Моралното проваляне е по-страшно и от най-големите ужаси на войната. Такъв извод прави българският военачалник Никола Жеков в своята рецензия на известния разказ на Ерих Мария Ремарк „ На Западния фронт нищо ново “.
Генерал Никола Жеков (1864-1949), главнокомандващ на Българската войска (1915-1918) и министър на войната (1915)
Критическите бележки на ген. Жеков излизат през 1931 година, близо три години откакто романът на Ремарк (който се радва на необикновен успех) се появява на бял свят. Книгата на генерала е озаглавена „ Войната е била и ще бъде, макар нейните ужаси и разорения или пораженството и моралното изродяване са гибелни за нас “. Това е пространна рецензия на творбата на Ремарк и някогашният главнокомандващ на българската войска се заема с оборване на Ремарковото становище за войната. Вместо това той прави опит да огледа на нея като на една неизбежна мощ, в която обаче могат да се проявят човешки добродетели и чието отменяне е освен неверно, само че и нездравословно за всяка една нация.
Капитан Никола Жеков (втори ред, вторият от ляво надясно) с други офицери, 1894 година
На страниците на „ На Западния фронт нищо ново “ се открива грозното лице на войната и всички негативни последствия за живота на елементарните бойци, показани от няколко немски младежи. Книгата получава извънредно позитивни оценки и изстрелва Ремарк към залата на славата.
Капитан Никола Жеков (пети ред, първият от ляво надясно) като слушател в Генералщабната академия в Торино, Италия, 1895 година
В идващите редове ще проследим някои от главните рецензии на ген. Никола Жеков към „ На Западния фронт нищо ново “ и ще се опитаме да разберем от какви съображения изхожда българският боен и какъв брой огромни са разликите му с немския публицист.
Генерал Никола Иванов (в центъра), командващ Втора войска и неговият общоприет щаб с шеф военачалник Никола Жеков (в дясно от ген. Иванов) пред Одрин на брега на река Марица, октомври 1912 година
Критиката на ген. Жеков стартира още със заглавието, само че усещане вършат размишленията му върху встъплението на Ремарк, което гласи: „ Тази книга не е нито обвиняване, нито пък изповед. Тя е единствено опит да се опише за едно потомство, което бе разрушено от войната – въпреки че бе избегнало нейните снаряди. “
Според ген. Жеков показаната от Ремарк трактовка е „ жестоко тенденциозна “ и „ върху погрешна основа е сложена задачата му да потвърждава, че войната е разрушила от участвалото в нея генерации и ония, които не са станали жертва на огъня в боевете. “ В доказателство той показва милионите оживели, които са здрави духовно и физически и фактът, че са останали „ естествени индивиди, както са били и преди войната – с качества за персонален и публичен живот. “
Ген. Никола Жеков като Главнокомандващ на настоящата войска в работния му кабинет в Главната квартира в Кюстендил
Генералът от запаса счита, че с книгата си Ремарк цели да показа „ кървавите ужаси и трагизма на няколко бойци, хвърлени безчовечно и безпомощни в тъгите на войната и пъкъла на боевете “, както и да „ насажда омерзение и общо отвращение от войната, като показва в неприятна светлина също и военния режим и всичко друго, обвързвано с войната въобще. “ По този метод ген. Жеков оспорва декларираната от създателя цел в ревюто.
Главнокомандващият военачалник Никола Жеков прави обзор на части от 7-ма пехотна Рилска дивизия, жп станция Удово, 1915 година
Когато Ерих Мария Ремарк приказва за разликата сред военния възторг на хората вътре в една страна и действителните ужаси, които срещат на фронта, ген. Жеков приказва за тези, които счита за „ почтени и откровени, подготвени да изпълнят със мъжество дълга си на дело. Такива са всички военни по душа и сърце, въодушевени от възторжено схващане на своя патриотичен дълг. “ – т.е. за множеството от бойците не съществува такава разлика и това е не е войнолюбие, а отечествен дълг.
Главнокомандващият военачалник Никола Жеков прави обзор на гарнизона на град Гюмюрджина (Комотини в дн. Гърция), 1915 година
На „ просветената и даже пророческа далновидност “, които Ремарк приписва на младежите в своя разказ, Жеков опълчва обяснението, че те просто „ дирят причини, с цел да обяснят своите недостатъци и пред тежкия и заплашителен дълг “. За него хората, които отхвърлят войната са в действителност тези, които са прекомерно слаби, с цел да се оправят с нейните провокации. Подобна антитеза построява и по отношение на изказванията на Ремарк, че: „ Най-разумни бяха в действителност бедните и простичките люде: те на часа решиха войната като бедствие… “ Според генерала бедните не са по-прозорливи, защото са с „ по-ограничен нравствен мир “.
Генерал Никола Жеков на обиколка по Южния фронт. На напред във времето е военачалник Димитър Гешов - командващ Първа войска. Зад военачалник Жеков е Търновският митрополит Йосиф, шеф на военното духовенство, лятото 1917 година
Обратно, това в което Ремарк вижда подвеждане на своите герои от патриотичните речи на техния преподавател Канторек, а като пояснение за възторга на „ по-добре поставените, които не можеха да си намерят място от наслада “ неговият воин Катчински предлага тогавашното „ обучение, което затъпявало индивида “, ген. Жеков тук вижда образование в работа на народа и мъжество, връзка с националното съществуване даже и в неговите най-тежки моменти, до момента в който миролюбието в действителност е нарцисизъм, подбуден от страха за самозапазване.
Генерал Никола Жеков със фамилията си пред вилата си на хълма Хисарлъка над Кюстендил, 1917-1918 година
Продължавайки рецензията си, българският офицер показва още, че Ремарк отхвърля войната заради боязън от гибелта и кървавите ужаси. Фокусът му пада върху следния откъс на Ремарк: „ Докато те още пишеха и приказваха, ние видяхме лазарети и умиращи; до момента в който те назоваха служенето на страната най-великото нещо на света, ние бяхме към този момент разбрали, че страхът от гибелта е по-силен. Не станахме затова метежници, дезертьори или страхливци – а всички тези прилагателни им идваха така елементарно на устата, – ние обичахме отечеството си не по-малко от тях и при всяка офанзива тръгвахме самоуверено напред — само че в този момент към този момент можехме да вършим разлика, изведнъж се бяхме научили да виждаме нещата. И видяхме, че от техния свят не е останало нищо. Изведнъж се оказахме ужасно сами — и към този момент сами трябваше да се оправяме. “
Празник на войската и Ордена за смелост - Гергьовден, Н.В. Цар Борис ІІІ беседва с генералите Васил Кутинчев, Никола Жеков и Никола Иванов, с тил ген. Данаил Николаев, в дясно са Княз Кирил и ген. Христо Луков, в ляво се разграничава ген. Георги Марков Тотев, София, 6 май 1936 година
Тук генералът признава, че: „ От когато индивида съществува, гибелта е била всеки път страшна, само че при все че, в течение на епохи и хилядолетия, човечеството не е престанало да води война между тях, тъй като в историческия живот на народите има нещо по-ценно и неотложно меродавно от инстинкт за персонално самосъхранение. “
И продължава със следното: „ индивидът е привикнал със съзнанието си за своя неминуем край, само че гибелта не му пречи да промисля за своето и за околните и на околните си бъдеще, хабейки витални сили, което съкратява живота му, а постоянно се случва и прибързано да го приключва (болест, неочаквани нещастни случаи и пр.). “ За генерала, защото гибелта е нещо естествено, с мисълта за което човек прекарва целия си живот, то не може войната да е причина за някакъв несъразмерен боязън от нея, а и в спокойно време има задоволително доста ужаси, от които човек да се плаши.
Ген. Никола Жеков по време на Големите царски военни маневри край Попово, 1937 година
Генералът се изрича и против изказванието, че висшестоящите не осъзнават войната такава, каквато е: „ болшинството от ония, които пишат и ораторстват войнствено, не не помнят и силата на страха от гибелта “. За него те просто се пробват да поддържат мощен националния дух и подготвеност, като мислят и за материалната страна на отбранителните качества. За тях войната е неизбежна и най-хубавото средство за спокойно битие е готовността на нацията за идните борби.
Ще приключим късия обзор с разбирането на Никола Жеков за съдбовните последствия от войната, съгласно него доста по-фатални от физическия завършек на индивида: „ Колкото и да е страшна гибелта, последствията от провалянето са още по-страшни за бъдещето на народа. Последиците за победените в Световната война са на разположение и няма потребност от доказателства. “
Генералът в късните си години
От всичко изписано дотук ясно виждаме два светогледа, които не могат да бъдат помирени. Като някогашен главнокомандващ ген. Никола Жеков гледа на войната от една по-мащабна позиция, обвързвана с неговите отговорности за всички по-важни детайли от подготовката и интервенциите на армията, с жестоката политическа действителност и несигурността на света, с последствията от изхода на войната за бъдещето на страната, което в последна сметка въздейства върху всеки един неин гражданин.
Ерих Мария Ремарк обаче слага един по-различен взор. Самият той е изживял войната като редови боец в окопите с всичките ѝ ужаси. Той се концентрира повече върху страданието на обособения човек в един подобен миг и прави параленост със спомените за по-добър живот, изпълнен с интелектуални и житейски дирения. Тези два светогледа са още по-интересни, когато си спомним че и двамата създатели са представители на победени в Първата международна война страни, чието бъдеще е вечно променено.
Източници: ,
18 Фев 20231148915 Фев 202390307 Фев 2023126922 Яну 2023395410 Яну 2023361004 Яну 202313426КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани18 Фев 20231148307 Фев 2023158720 Фев 2023333918 Фев 20231075
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Генерал Никола Жеков против Ерих Мария Ремарк – рецензия за същността на войната
Гибелно е да се отхвърля войната поради нейните ужаси: такова положение на духовете е още по-голяма премия за враговете и рискова за бъдещето на народа. Моралното проваляне е по-страшно и от най-големите ужаси на войната. Такъв извод прави българският военачалник Никола Жеков в своята рецензия на известния разказ на Ерих Мария Ремарк „ На Западния фронт нищо ново “.
Генерал Никола Жеков (1864-1949), главнокомандващ на Българската войска (1915-1918) и министър на войната (1915)
Критическите бележки на ген. Жеков излизат през 1931 година, близо три години откакто романът на Ремарк (който се радва на необикновен успех) се появява на бял свят. Книгата на генерала е озаглавена „ Войната е била и ще бъде, макар нейните ужаси и разорения или пораженството и моралното изродяване са гибелни за нас “. Това е пространна рецензия на творбата на Ремарк и някогашният главнокомандващ на българската войска се заема с оборване на Ремарковото становище за войната. Вместо това той прави опит да огледа на нея като на една неизбежна мощ, в която обаче могат да се проявят човешки добродетели и чието отменяне е освен неверно, само че и нездравословно за всяка една нация.
Капитан Никола Жеков (втори ред, вторият от ляво надясно) с други офицери, 1894 година
На страниците на „ На Западния фронт нищо ново “ се открива грозното лице на войната и всички негативни последствия за живота на елементарните бойци, показани от няколко немски младежи. Книгата получава извънредно позитивни оценки и изстрелва Ремарк към залата на славата.
Капитан Никола Жеков (пети ред, първият от ляво надясно) като слушател в Генералщабната академия в Торино, Италия, 1895 година
В идващите редове ще проследим някои от главните рецензии на ген. Никола Жеков към „ На Западния фронт нищо ново “ и ще се опитаме да разберем от какви съображения изхожда българският боен и какъв брой огромни са разликите му с немския публицист.
Генерал Никола Иванов (в центъра), командващ Втора войска и неговият общоприет щаб с шеф военачалник Никола Жеков (в дясно от ген. Иванов) пред Одрин на брега на река Марица, октомври 1912 година
Критиката на ген. Жеков стартира още със заглавието, само че усещане вършат размишленията му върху встъплението на Ремарк, което гласи: „ Тази книга не е нито обвиняване, нито пък изповед. Тя е единствено опит да се опише за едно потомство, което бе разрушено от войната – въпреки че бе избегнало нейните снаряди. “
Според ген. Жеков показаната от Ремарк трактовка е „ жестоко тенденциозна “ и „ върху погрешна основа е сложена задачата му да потвърждава, че войната е разрушила от участвалото в нея генерации и ония, които не са станали жертва на огъня в боевете. “ В доказателство той показва милионите оживели, които са здрави духовно и физически и фактът, че са останали „ естествени индивиди, както са били и преди войната – с качества за персонален и публичен живот. “
Ген. Никола Жеков като Главнокомандващ на настоящата войска в работния му кабинет в Главната квартира в Кюстендил
Генералът от запаса счита, че с книгата си Ремарк цели да показа „ кървавите ужаси и трагизма на няколко бойци, хвърлени безчовечно и безпомощни в тъгите на войната и пъкъла на боевете “, както и да „ насажда омерзение и общо отвращение от войната, като показва в неприятна светлина също и военния режим и всичко друго, обвързвано с войната въобще. “ По този метод ген. Жеков оспорва декларираната от създателя цел в ревюто.
Главнокомандващият военачалник Никола Жеков прави обзор на части от 7-ма пехотна Рилска дивизия, жп станция Удово, 1915 година
Когато Ерих Мария Ремарк приказва за разликата сред военния възторг на хората вътре в една страна и действителните ужаси, които срещат на фронта, ген. Жеков приказва за тези, които счита за „ почтени и откровени, подготвени да изпълнят със мъжество дълга си на дело. Такива са всички военни по душа и сърце, въодушевени от възторжено схващане на своя патриотичен дълг. “ – т.е. за множеството от бойците не съществува такава разлика и това е не е войнолюбие, а отечествен дълг.
Главнокомандващият военачалник Никола Жеков прави обзор на гарнизона на град Гюмюрджина (Комотини в дн. Гърция), 1915 година
На „ просветената и даже пророческа далновидност “, които Ремарк приписва на младежите в своя разказ, Жеков опълчва обяснението, че те просто „ дирят причини, с цел да обяснят своите недостатъци и пред тежкия и заплашителен дълг “. За него хората, които отхвърлят войната са в действителност тези, които са прекомерно слаби, с цел да се оправят с нейните провокации. Подобна антитеза построява и по отношение на изказванията на Ремарк, че: „ Най-разумни бяха в действителност бедните и простичките люде: те на часа решиха войната като бедствие… “ Според генерала бедните не са по-прозорливи, защото са с „ по-ограничен нравствен мир “.
Генерал Никола Жеков на обиколка по Южния фронт. На напред във времето е военачалник Димитър Гешов - командващ Първа войска. Зад военачалник Жеков е Търновският митрополит Йосиф, шеф на военното духовенство, лятото 1917 година
Обратно, това в което Ремарк вижда подвеждане на своите герои от патриотичните речи на техния преподавател Канторек, а като пояснение за възторга на „ по-добре поставените, които не можеха да си намерят място от наслада “ неговият воин Катчински предлага тогавашното „ обучение, което затъпявало индивида “, ген. Жеков тук вижда образование в работа на народа и мъжество, връзка с националното съществуване даже и в неговите най-тежки моменти, до момента в който миролюбието в действителност е нарцисизъм, подбуден от страха за самозапазване.
Генерал Никола Жеков със фамилията си пред вилата си на хълма Хисарлъка над Кюстендил, 1917-1918 година
Продължавайки рецензията си, българският офицер показва още, че Ремарк отхвърля войната заради боязън от гибелта и кървавите ужаси. Фокусът му пада върху следния откъс на Ремарк: „ Докато те още пишеха и приказваха, ние видяхме лазарети и умиращи; до момента в който те назоваха служенето на страната най-великото нещо на света, ние бяхме към този момент разбрали, че страхът от гибелта е по-силен. Не станахме затова метежници, дезертьори или страхливци – а всички тези прилагателни им идваха така елементарно на устата, – ние обичахме отечеството си не по-малко от тях и при всяка офанзива тръгвахме самоуверено напред — само че в този момент към този момент можехме да вършим разлика, изведнъж се бяхме научили да виждаме нещата. И видяхме, че от техния свят не е останало нищо. Изведнъж се оказахме ужасно сами — и към този момент сами трябваше да се оправяме. “
Празник на войската и Ордена за смелост - Гергьовден, Н.В. Цар Борис ІІІ беседва с генералите Васил Кутинчев, Никола Жеков и Никола Иванов, с тил ген. Данаил Николаев, в дясно са Княз Кирил и ген. Христо Луков, в ляво се разграничава ген. Георги Марков Тотев, София, 6 май 1936 година
Тук генералът признава, че: „ От когато индивида съществува, гибелта е била всеки път страшна, само че при все че, в течение на епохи и хилядолетия, човечеството не е престанало да води война между тях, тъй като в историческия живот на народите има нещо по-ценно и неотложно меродавно от инстинкт за персонално самосъхранение. “
И продължава със следното: „ индивидът е привикнал със съзнанието си за своя неминуем край, само че гибелта не му пречи да промисля за своето и за околните и на околните си бъдеще, хабейки витални сили, което съкратява живота му, а постоянно се случва и прибързано да го приключва (болест, неочаквани нещастни случаи и пр.). “ За генерала, защото гибелта е нещо естествено, с мисълта за което човек прекарва целия си живот, то не може войната да е причина за някакъв несъразмерен боязън от нея, а и в спокойно време има задоволително доста ужаси, от които човек да се плаши.
Ген. Никола Жеков по време на Големите царски военни маневри край Попово, 1937 година
Генералът се изрича и против изказванието, че висшестоящите не осъзнават войната такава, каквато е: „ болшинството от ония, които пишат и ораторстват войнствено, не не помнят и силата на страха от гибелта “. За него те просто се пробват да поддържат мощен националния дух и подготвеност, като мислят и за материалната страна на отбранителните качества. За тях войната е неизбежна и най-хубавото средство за спокойно битие е готовността на нацията за идните борби.
Ще приключим късия обзор с разбирането на Никола Жеков за съдбовните последствия от войната, съгласно него доста по-фатални от физическия завършек на индивида: „ Колкото и да е страшна гибелта, последствията от провалянето са още по-страшни за бъдещето на народа. Последиците за победените в Световната война са на разположение и няма потребност от доказателства. “
Генералът в късните си години
От всичко изписано дотук ясно виждаме два светогледа, които не могат да бъдат помирени. Като някогашен главнокомандващ ген. Никола Жеков гледа на войната от една по-мащабна позиция, обвързвана с неговите отговорности за всички по-важни детайли от подготовката и интервенциите на армията, с жестоката политическа действителност и несигурността на света, с последствията от изхода на войната за бъдещето на страната, което в последна сметка въздейства върху всеки един неин гражданин.
Ерих Мария Ремарк обаче слага един по-различен взор. Самият той е изживял войната като редови боец в окопите с всичките ѝ ужаси. Той се концентрира повече върху страданието на обособения човек в един подобен миг и прави параленост със спомените за по-добър живот, изпълнен с интелектуални и житейски дирения. Тези два светогледа са още по-интересни, когато си спомним че и двамата създатели са представители на победени в Първата международна война страни, чието бъдеще е вечно променено.
Източници: ,
18 Фев 20231148915 Фев 202390307 Фев 2023126922 Яну 2023395410 Яну 2023361004 Яну 202313426КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани18 Фев 20231148307 Фев 2023158720 Фев 2023333918 Фев 20231075
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ